„Епоха, рицар на книгата и будител”: Политици, общественици и културни дейци за Антон Дончев
Големият български публицист акад. Антон Дончев, създател на един от най-известните романи у нас - " Време разделно ", напусна този свят след тежко боледуване. Политици, общественици и културни дейци изрекоха съболезнования на околните и фамилията на Дончев.
В началото на съвещанието на Народното събрание цялата зала се изправи на крайници, за да уважи с едноминутно безмълвие паметта на акад. Антон Дончев, за чиято кончина се разбра малко по-рано.
Министърът на културата проф. Велислав Минеков изказа съболезнования на фамилията и околните на акад. Антон Дончев във връзка неговата кончина:
“С огромна горест научих, че един от старейшините на българската култура е завършил своя земен път и мъдрото му слово остава да ни направлява от книгите. Академик Антон Дончев написа „ Време разделно “ и си потегля от нас в разделно време, само че неговото обръщение бе постоянно обръщение за обединяване. Благодарим за уроците по българщина, учителю! Зная, че и идващия един век няма да ни стигне да прозрем в мъдростта на думите ти, само че съм спокоен, че ги има вечно в съкровищницата на българската и на международната просвета! Дълбок реверанс! ”
Антон Дончев ще бъде запомнен като ярък човек, познаващ страданията на българския народ. Около това се сплотиха сътрудниците и другари на създателя на „ Време разделно “, потърсени от Българска телеграфна агенция във връзка неговата кончина.
По думите на ръководителя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, със своите романи Дончев е влезнал „ доста рано в литературната класика “, а името му се е наредило до тези на най-големите български писатели.
Владимир Зарев коментира, че Антон Дончев се е отличавал с доста знания за хубостта, мерзостта и безкрайността на индивида. И това негово познание намира своето отражение в книгите му.
Владимир Зарев разказва още: Той беше един доста забавен човек. Широкоскроен и с доста знание за индивида, за хубостта на индивида, за мерзостта на индивида, за безкрайността на индивида. И всичко това остана записано в неговите прелестни книги. Разбира се, най-важната и най-интересната негова книга – тази, която остава вечно в златния фонд на българската литература – е „ Време разделно “. „ Време разделно “, по която беше изработен и един превъзходен филм от акад. Людмил Стайков.
Ще го запомня като един ярък човек. Един човек, който беше много буден, който се интересуваше от всичко. И най-много се интересуваше в действителност от болките на своя народ. От страданията, които ни заобикаляха, от неуредиците, които по някакъв метод трябваше да преодолеем в тези мъчителни години на преход и преди този момент. Беше в действителност ярък човек. Един човек, който ще остане в паметта на хората с човещината си, с големите си знания, с това, че той постоянно разбираше главните проблеми на българския народ. И ги отрази в своите книги, без значение, че пишеше историческа литература.
Боян Ангелов за Антон Дончев: Най-напред желая да кажа с голяма паника, че наистина си отиде една ера. Не единствено от българската просвета, от българската литература, само че и от българската история. Защото Антон Дончев беше въплъщение на всичко добродетелно, което България получи като завещание. С неговите романи той влезе доста рано в литературната класика и неговото име доста рано се беше наредило до имена на най-големите български писатели.
Той остана един извънредно непретенциозен човек. Един достоен човек, един благодетелен и доброжелателен човек. Той не говореше сквернословия. Той страдаше за това, че България и българският народ страдат. Казваше от време на време истината в очите, обаче той сочеше аргументите. Не сочеше обособените хора. А това е най-важното за един образован човек.
Той разказа историята на България и то онази част на историята, която е най-драматична. Историята от най-тъмните епохи на османското иго, историята на рухването на Самуилова България и превръщането й в част от византийската империя, макар и за век и половина. Но той сподели саможертвата на българите и сподели по какъв начин Аспарух сътвори Аспарухова България, която уповавам се, че ще бъде безконечна. Със своите романи той направи една картина на България и по тази причина ние би трябвало да страдаме и да си го спомним като един ярък човек, като един добър и извънредно надарен – бих споделил, талантлив – български публицист.
Президентът Румен Радев окачестви акад. Дончев като вълшебник на словото, рицар на книгата, страж на мъдростта. " Академик Дончев присъстваше в нашия свят със личната светлина на ерудит, публицист и държавник ", това показва президентът Румен Радев в съболезнователен адрес до фамилията и околните на академик Антон Дончев по мотив кончината на огромния български публицист.
Държавният глава отбелязва, че Антон Дончев е роден в Царство България, живял е в епохите на авторитаризма и демокрацията, само че остава правилен на себе си, възпявайки величието на българския дух, проповядвайки непобедимостта на вярата във времето.
„ Отечеството ни се разделя със светла персона, чийто лиричен свят е образец за неизменност в отстояването на духовните устои на българщината. Личните ни срещи и оказаното ми доверие от негова страна ще бъдат въодушевяващ мотив да продължа да пазя достолепието на България “, показва още президентът в съболезнователния си адрес.
Главният прокурор Иван Гешев също сервира съболезнования на околните на умрелия публицист акад. Антон Дончев.
" Изразявам най-искрените си съболезнования към околните на умрелия публицист и мой другар, един от последните ни национални будители - акад. Антон Дончев. Поклон пред паметта му ", написа в Twitter основният прокурор Иван Гешев.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
В началото на съвещанието на Народното събрание цялата зала се изправи на крайници, за да уважи с едноминутно безмълвие паметта на акад. Антон Дончев, за чиято кончина се разбра малко по-рано.
Министърът на културата проф. Велислав Минеков изказа съболезнования на фамилията и околните на акад. Антон Дончев във връзка неговата кончина:
“С огромна горест научих, че един от старейшините на българската култура е завършил своя земен път и мъдрото му слово остава да ни направлява от книгите. Академик Антон Дончев написа „ Време разделно “ и си потегля от нас в разделно време, само че неговото обръщение бе постоянно обръщение за обединяване. Благодарим за уроците по българщина, учителю! Зная, че и идващия един век няма да ни стигне да прозрем в мъдростта на думите ти, само че съм спокоен, че ги има вечно в съкровищницата на българската и на международната просвета! Дълбок реверанс! ”
Антон Дончев ще бъде запомнен като ярък човек, познаващ страданията на българския народ. Около това се сплотиха сътрудниците и другари на създателя на „ Време разделно “, потърсени от Българска телеграфна агенция във връзка неговата кончина.
По думите на ръководителя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, със своите романи Дончев е влезнал „ доста рано в литературната класика “, а името му се е наредило до тези на най-големите български писатели.
Владимир Зарев коментира, че Антон Дончев се е отличавал с доста знания за хубостта, мерзостта и безкрайността на индивида. И това негово познание намира своето отражение в книгите му.
Владимир Зарев разказва още: Той беше един доста забавен човек. Широкоскроен и с доста знание за индивида, за хубостта на индивида, за мерзостта на индивида, за безкрайността на индивида. И всичко това остана записано в неговите прелестни книги. Разбира се, най-важната и най-интересната негова книга – тази, която остава вечно в златния фонд на българската литература – е „ Време разделно “. „ Време разделно “, по която беше изработен и един превъзходен филм от акад. Людмил Стайков.
Ще го запомня като един ярък човек. Един човек, който беше много буден, който се интересуваше от всичко. И най-много се интересуваше в действителност от болките на своя народ. От страданията, които ни заобикаляха, от неуредиците, които по някакъв метод трябваше да преодолеем в тези мъчителни години на преход и преди този момент. Беше в действителност ярък човек. Един човек, който ще остане в паметта на хората с човещината си, с големите си знания, с това, че той постоянно разбираше главните проблеми на българския народ. И ги отрази в своите книги, без значение, че пишеше историческа литература.
Боян Ангелов за Антон Дончев: Най-напред желая да кажа с голяма паника, че наистина си отиде една ера. Не единствено от българската просвета, от българската литература, само че и от българската история. Защото Антон Дончев беше въплъщение на всичко добродетелно, което България получи като завещание. С неговите романи той влезе доста рано в литературната класика и неговото име доста рано се беше наредило до имена на най-големите български писатели.
Той остана един извънредно непретенциозен човек. Един достоен човек, един благодетелен и доброжелателен човек. Той не говореше сквернословия. Той страдаше за това, че България и българският народ страдат. Казваше от време на време истината в очите, обаче той сочеше аргументите. Не сочеше обособените хора. А това е най-важното за един образован човек.
Той разказа историята на България и то онази част на историята, която е най-драматична. Историята от най-тъмните епохи на османското иго, историята на рухването на Самуилова България и превръщането й в част от византийската империя, макар и за век и половина. Но той сподели саможертвата на българите и сподели по какъв начин Аспарух сътвори Аспарухова България, която уповавам се, че ще бъде безконечна. Със своите романи той направи една картина на България и по тази причина ние би трябвало да страдаме и да си го спомним като един ярък човек, като един добър и извънредно надарен – бих споделил, талантлив – български публицист.
Президентът Румен Радев окачестви акад. Дончев като вълшебник на словото, рицар на книгата, страж на мъдростта. " Академик Дончев присъстваше в нашия свят със личната светлина на ерудит, публицист и държавник ", това показва президентът Румен Радев в съболезнователен адрес до фамилията и околните на академик Антон Дончев по мотив кончината на огромния български публицист.
Държавният глава отбелязва, че Антон Дончев е роден в Царство България, живял е в епохите на авторитаризма и демокрацията, само че остава правилен на себе си, възпявайки величието на българския дух, проповядвайки непобедимостта на вярата във времето.
„ Отечеството ни се разделя със светла персона, чийто лиричен свят е образец за неизменност в отстояването на духовните устои на българщината. Личните ни срещи и оказаното ми доверие от негова страна ще бъдат въодушевяващ мотив да продължа да пазя достолепието на България “, показва още президентът в съболезнователния си адрес.
Главният прокурор Иван Гешев също сервира съболезнования на околните на умрелия публицист акад. Антон Дончев.
" Изразявам най-искрените си съболезнования към околните на умрелия публицист и мой другар, един от последните ни национални будители - акад. Антон Дончев. Поклон пред паметта му ", написа в Twitter основният прокурор Иван Гешев.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ